Лиз Грийн – митът за Рака

Ето едно предложение за самостоятелна практика през предстоящия новолунен месец под знака на Рака.

 

На хората, които вече работят с тази Програма, бих предложила да работят с моно-задача – например, пета задача (по-долу ще разберат защо).

 

А на хората, които са се отбили в този блог за идеи във връзка с развитието на емоционалната си интелигентност, бих препоръчала да практикуват умението да наблюдават безпристрастно промяната в жизнената си енергия, респективно – емоциите си. Наблюдавайте промените в  емоционалната вълна, която се движи нагоре и надолу с различна продължителност и амплитуда. 

 

Това супер просто действие – умението да наблюдаваме флуктуациите в своите емоции, знаейки, че са временни и ще преминат, е изключително важно. Ако ангажирано практикувате само това в продължение на един месец, гарантирам, че в края на този месец осезаемо ще усетите как чувството ви за вътрешна хармония и спокойствие нараства. 

 

На духовното ниво на интелигентност тази нагласа води до освобождаване на идентификациите с променливата тъкан на живота в материята и подкрепя развитието на вътрешния Наблюдател. За да стане тази нагласа трайна част от вашия характер (която е истинската цел на упражнението), каквато и емоция да дойде при вас, кажете си “и това ще мине”. След което наблюдавайте как тялото ви реагира на тези думи. 

 

И, за да ви мотивирам допълнително в тази практика, ще споделя един цитат от книгата “Астрология за влюбени” на Лиз Грийн, където тя обяснява кой е митът на Рака. Вярвам, че той ви даде допълнително разбиране защо ви препоръчвам точно тази практика. 

 

И така, това е цитатът:

 

 “Можем да обобщим мита за рака с една дума – МАЙКА.  Но каква сложна дума само!  Майката е не само жената, която ви е родила, отгледала, възпитала.  Тя е и това, което дълбинната психология нарича архетип – символ на вроден жизнен опит, което е общ за всички нас.  

 

Майката означава различни неща за различните хора.  Тя може да е сигурността, удоволствието и топлината на сигурното детство. Но също така и и поглъщащата, обсебваща емоция, която заплашва да ни задуши.  Тя може да бъде силна и подкрепяща.  Но може да е разрушителна и мрачна.  Всички ние обаче сме произлезли от майката.  

 

За Рака преживяването на майката във всичките ѝ форми се корени във вътрешния му живот.  Той никога не успява да избяга напълно от нея, защото той самият трябва да се научи да става Майка.  Тази могъща фигура стои в началото и в края на живота му, олицетворявайки чувствата, миналото, детството и сигурността, към които той толкова силно се стреми.   

 

Майката винаги е загадка за Рака.  Можете да срещнете Раци, които сякаш изобщо не изпитват семейни чувства – „семейството“ е срам за тях, съвсем не е нещото, към което те се придържат.  В тези случаи можете да сте сигурни, че детството пази някои спомени, които Ракът би предпочел да забрави.  Много Раци са вечни скитници, които винаги търсят корени някъде другаде.  Затова те често те бягат – от миналото, от детството, от майката. 

 

Нека да разгледаме малко по-внимателно древните митове, които се занимават с Майката.  Преди изобщо да е имало богове на планината Олимп или герои, които да се борят в Троянската война, е съществувала Богинята майка.  Най-древните религии на света започват с почитането на Майката.  За тези архаични народи Майката е означавала Майката Земя.  

 

Тя е означавала плодовете на реколтата и самата земя, от която хората черпели прехрана.  Във всички страни от Средиземноморието и Близкия изток, от които е произлязла нашата западна цивилизация, почитането на Майката е било почитане на силата на земята да дава и задържа живот. 

 

Днес сме склонни да се отнасяме с известно високомерие към „суеверието“, с което нашите предци са почитали земята и са се молили за богата реколта и добра реколта.  Разполагаме с огромен и внушителен набор от съвременни технологии, с които вярваме, че контролираме земята.  Вече не успокояваме Майката чрез сложни тайнствени ритуали.  Човекът вярва, че е господар; земята е за негова сметка, както и небесата.  

 

Но помислете за детството.  Майката е толкова могъща за едно дете, колкото някога е била Майката Земя за нашите предци.  Тя е огромна, необятна, загадъчна – източник на храна и живот, даряваща или задържаща любов и утеха. Нищо от това, което човек среща, никога няма да бъде толкова голямо, колкото е била Майката, когато той е бил малко дете на нейната гърда.  Мислите ли, че можем толкова лесно това да забравим?  

 

И ако това дете е Рак – чувствително, открито, знаещо за всички подмолни течения на чувствата, които преминават напред-назад между него и семейството му – то със сигурност няма да забрави.  Може да заличи спомена за това, защото го плаши, че нещо може да има такава сила върху него.  Но дълбоко в себе си Майката си остава загадка, толкова силна, колкото и загадката на растящите посеви.  Има неща, с които наистина не можем да се справим с добре обучените си рационални умове. 

 

Съществуват някои интересни странични аспекти в митовете за Великата майка.  На първо място, тя винаги е имала партньор.  Той е бил едновременно неин син и любовник.  В древната митология темите за кръвосмешението изобилстват.  Ако ги приемем символно, а не буквално, това означава, че Богинята и нейният любовник произлизат от един и същи източник, от едно и също начало.  И този син-любовник често е представян в митовете като  творческия живот на природата – художникът, красивият млад бог, който влива дъха си в растящите растения, богът-слънце, който носи светлина на света през пролетта.  

 

Великден, нашият голям християнски религиозен празник в чест на Възкресението на Христос, има своите корени в по-старото минало: празненствата по случай възкресението на младия бог, завърнал се, за да върне живота на земята след студената зима.  През есента, според мита, той умира и земята става безплодна, нищо не расте, а светът е обвит в безплоден студ.  В цялото Средиземноморие празниците на смъртта на бога се празнували от хиляди жени, които оплаквали кончината му, плачели и принасяли жертви.  През пролетта те се радвали. 

 

Какво означава това, като се има предвид, че става дума за мит, тясно свързан с Рака?  На първо място, това са ЦИКЛИТЕ.  Дали митовете са били измислени, за да обяснят природата, или са имали по-дълбок и задълбочен смисъл, е въпрос на дебат сред археолозите и психолозите.  Но ето че имаме мит за вечното затихване и нарастване на живота – подобно на Луната, която управлява Рака и затова Ракът е знак на фазите, на циклите.  

 

Индивидът Рак преживява тези приливи и отливи на жизнена сила, на творчество, на радост и скръб постоянно през живота си.  Той е по-близо до естествените процеси на Майката Земя от всеки друг знак; много Раци всъщност са изключително уязвими към промените в климата и сезона и през зимата изпадат в своеобразна хибернация.  Те могат да бъдат леко депресирани, апатични или да им липсва енергия.  След това, когато настъпи пролетта, те отново се съживяват. 

 

Митът има и друг, по-дълбок смисъл.  Майката и младият бог, които символизират творческия живот: тук имате представа за начина, по който функционира художественото творчество.  Много Раци са хора с голямо въображение и творчески способности.  Писатели като Пруст, Хесе и други, попълват редиците на творческите Раци – например художници като Ван Гог (изгряващ Рак).  

 

По някакъв начин творческият Рак е един вид акушерка – той създава нещо, черпейки от дълбините, които самият той трудно може да разбере, създавайки нещо от тъканта на своите мечти, видения, фантазии и чувства.  Когато то е пресъздадено във форма, фазата приключва.  За известен период от време той може да се чувства потиснат, празен.  Това е зимата.  След това той е готов да твори отново.  Нещото, от което е извлякъл вдъхновението, е мистерия.  

 

Никой истински художник не може да обясни къде се крие източникът на неговото вдъхновение.  Той е като океана – огромен, безкраен.  И той, подобно на рака, обитава пясъчното петно по средата между тайнствения океан и сушата на обикновения живот.  Идеите и образите идват при него и той ги ражда.  След това приливът се отдръпва и за известно време той остава на брега.  След това процесът започва отново.

 

Ракът е знак с голяма сложност и дълбочина.  На пръв поглед той може да играе всякаква роля, защото е роден актьор, а чувството му за маскировка и самозащита винаги го принуждава да играе роля във всяка социална ситуация.  Той може да бъде замаян, хихикащ, капризен, хленчещ, мрачен и намръщен, любвеобилен, страстен, затворен, екстатичен.  Никога не можете да сте сигурни как ще се събуди на сутринта.  Но под калейдоскопа от сменящи се чувства и настроения, под твърдата обвивка, показана на недружелюбния свят, се крие вечният цикъл на смъртта и възраждането, на зимата и пролетта, лятото и есента.  

 

Ето защо за Рака е важно да бъде креативен, да се изразява емоционално по някакъв начин.  Защото, ако възприемем този мит на най-дълбоко ниво, Ракът е едновременно и майка, и син, и едва ли ще може да се обясни на някого тайнственият ритъм, който следва – ритъмът на морето, на луната, на приливите и отливите.  

 

Не очаквайте от Рака да бъде последователен.  Малко вероятно е да бъде такъв, освен ако не е избрал последователността като маска, защото е усетил натиска на чуждото мнение.  Истинският Рак е капризно същество, което не е в състояние винаги да обясни защо се чувства така, както се чувства.  Но тогава защо трябва да обяснява?  Природата не ни дължи обяснения.  Или я оценяваме, или губим нещо много ценно.”

 

цитатът по-горе е от книгата на Лиз Грийн „Астрология за влюбени“

 

(From the book „Astrology for Lovers,“ written by Liz Green)

Превод със съдействието на DeepL.com

към следващата статия