За първи път съм изкушена да споделя тук една от обратните връзки, които получавам от хората, които избират да работят с Програмата 29 дни.
Обикновено се въздържам, защото ми изглежда като евтина самореклама, която ще отблъсне хората с добър вкус. Този път обаче ми се прииска да споделя тази обратна връзка, защото в нея може да се види истински ценното, което работата с нея може да ви даде – „практическа духовност“. Друг начин да се каже същото е изграждане на навици за духовна интелигентност във всекидневието чрез внасяне на съзнание в различните емоционални реакции.
Така отговорих и на Гергана – в задачите за самонаблюдение и рефлексия се тръгва от уменията за емоционална интелигентност, защото тя е основата. Тя условието за изграждане на здрав Аз-център със здрави его-граници.
След като обаче душата се събуди и нивата на страх/тревожност/гняв/отчаяние … станат несъизмеримо по-силни спрямо стимулите от средата, се налага да работим с емоциите по много различен и дори противоположен начин.
Именно в това ниво на работа с емоционалните реакции виждам ценността от работата с тази Програма. Това е и причината да поискам да споделя сега обратната връзка от Гергана. Смятам, че ако се колебаете дали да работите с нея, споделеното от нея може да послужи като „филтър“ дали тя е подходящото нещо за вас или не.
Защото може да се окаже и че не е подходяща. Затова нека това да ви е критерият – ще извлечете полза от нея, само ако сте ангажирани на сто процента с въпросите за душата и как да се погрижите за нея.
„Здравей Камелия,
Програмата е много Силна и Въздействаща!
Изненада ме!
Мислейки за Програмата, се сещам за филма Матрицата и епизода, в който главния герой трябва да избере между Синьото и Червеното хапче – едното е да се върнеш в илюзията на живота в матрицата, другото – да видиш истината. Като се предупреждава, че истината може да е нещо, което няма да ни хареса.
По-нататък във филма един от героите става предател, защото съжалява за избора си и иска да се върне в измисления свят, където, въпреки че знае, че нещата не са истински (пържолата, която яде в ресторанта), той ги харесва и ги предпочита (пред „гадната, но истинска каша“, с която се хранят Освободените от Матрицата)….
….чувствам се като този герой – и в контекста на термините от Програмата – сякаш искам да бъда поповата лъжичка дето си плува безгрижно в локвата и не искам да знам, че тази локва ще пресъхне… От един момент сякаш непрестанно се чувах да викам „Искам си Локвата, искам си Илюзията, че всичко ще бъде Прекрасно, че нещата ще станат както аз си ги мечтая, само да намеря правилния начин….“
Объркана съм.
Да, важно е да призная, че в мен е силно активиран Наблюдателя… И в резултат нивото ми на тревожност е спаднало до 0, а аз съм винаги била Високо тревожен човек….
Само че Тревожността ми даваше усещане, че Нещо Важно се Случва….
Може би се надявах, таз Програма да ме зареди с някакъв вид Позитивна Духовност…. че ще ми покаже „Правилното копче“, което съм търсила досега и, което като натисна, Животът ми ще стане Приказка….
Разбрах, усетих, припомних си…..- Няма Такова Копче!
Пищя, че си искам интензивността, драмите, невежеството, вярата, че ако намеря правилния начин, нещата ще се случат както ми се иска… И знам, че това никога не се е случвало и няма да се случи. Защо ме мрази Животът толкова много, се питах? Какво имам да изкупя, да направя още, че да се почувствам обичана от Живота? Коя е Тайната?
И Програмата ми помогна да разбера, че това не е Нищо Лично на Живота към Мен .
Че Тайната е, че Няма Тайна и, колкото и да се тръшкам, самосъжалявам, беснея, обвинявам – няма да променя нищо, (разбира се, има наслада и в самосъжалението и страданието).
Мога да избера да бъда спокойна, приемаща, забавляваща се…
Мога ли?
Мога да се науча, ако реша да избера да продължа с наученото до тук…
Искам ли?
Факт е, че почнах да запазвам спокойствие (истинско, оставайки в позицията на Наблюдател) в много ситуации от ежедневието, в които преди избухвах или се смачквах отвътре…
Факт е, че до средата на Програмата бях много ентусиазирана и се забавлявах… и си мислех, че съм открила „правилната книга“, правилното нещо да ми помогне да се освободя от пристрастеността си към страданието… желанието, с което започнах беше да мога да се забавлявам, да се радвам на живота, да си възвърна смеха….
Факт е, че Програмата обобщи и подреди и придаде смисъл на много мои преживелици…
Факт е, че този месец се смях и разсмивах хората около мен – много повече от изобщо липсващия ми смях и чувство за хумор от доста време….
Може би и получих отговора си на последната страница –
Истинската радост е проста.
И да се науча да превръщам драмите в комедии
– и както казваш, Камелия- „забавлявайки се с промените в мащаба“
– Като намеря свободата да избирам между Синьото и Червеното Хапче във всеки един Момент от Настоящето!
Благодаря от все сърце!
И да, искам да продължа това Пътешествие.
Разбъркана и Благодарна,
Гергана“
Ако сте стигнали дотук, иска ми се да добавя още нещо, защото тази Програма все пак е посветена на сбъдването на желанията. И то е, че желанията наистина се сбъдват , просто това не е във времето и по начина, по който емпиричното ни Аз/ егото, си ги е представяло.
Сбъдват се много по-дълбоко и по-хубаво!
Единственото условие да се случи това, е да направим саможертвата – да платим цената като преживеем разпъването на „кръста“.
След като преминем изключително мъчителната фаза на събуждането от транса на сетивата чрез болка и страдание, нещо вътре в нас се преобръща. Тогава по силата на синхроничността започваме да привличаме хора и обстоятелства, които ни помагат да въплътим творческия си потенциал на Земята.
Това е Тайната – творческият процес означава дуалност. Той е единство от противоположностите на разрушението и съзиданието. Необходимо е първо да преминем през фазата на разрушението, за да дойде съзидание с различно качество. Източникът на това творчество идва от най-дълбоката част на съществото ни и се отнася до себесътворяването чрез изборите, които правим.
Осъзнатите избори между Червеното и Синьото хапче.
Ето една статия по темата:
