Има хора, чиито преживявания произлизат от по-дълбоките пластове на човешката психика. В аналитичната психология на Юнг се наричат колективно несъзнавано или обективна психика. Това е светът на архетипите, който е общ за всички нас и където разграничението между вън и вътре, между мен и другите, между минало и бъдеще, не съществува. На това ниво желанието се проявява в неговия първичен вид – като чиста енергия, “опакована” в архетипни образи.
Когато тази енергия от „нечовешкото“ измерение на човешката психика се събуди в тялото на човека, емоционалните реакции и съпътстващите ги мисли стават прекалено интензивни, ирационални и натрапливи. Човек започва да се люшка между полюсите на еуфорията и оловната депресия и е дълбоко ужасен от откритието, че вътре в собствената му психика има неща, върху които той няма личен контрол.
Това е етапът, когато на сцената на вътрешния ни живот се появява едно ново желание – желанието на душата. Това желание, за разлика от желанието на земната ни самоличност, е насочено не към търсене на удоволствието и избягване на болката, а към развитието, постигането на цялостност и творчеството. Когато започнем да разбираме природата на това желание и да правим изборите си в синхрон с тази природа, емоционалната интелигентност се превръща в духовна интелигентност.
В аналитичната психология на Юнг пробуждането на желанието на душата за обновление се нарича „събуден индивидуационен импулс“ (източният термин е „събуждане на енергията кундалини“). За преживяванията от този етап Юнг пише, че „не човекът е, който се трансформира в бог, а богът е, който претърпява трансформация във и чрез човека.“
От огромна важност е да отчитаме тези две различни нива на произхода на човешките емоции, мисли и преживявания, защото методът на психологическа работа с тях е много различен.
Психичните съдържания от личната ни психика подлежат на контрол от наша страна и затова с усилие на волята можем да направим промените, които искаме. За разлика от тях преживяванията, породени от колективната психика, идват от източник, невъобразимо по-голям от малкото ни аз. На това ниво психологическата работа с емоциите изисква огромна морална издръжливост и способност да удържаме вътрешното напрежение. Освен това трябва да можем да взаимодействаме осъзнато с тази част, която е чужда на съзнаваната нагласа и ни „напада отвътре“.
За хората със събуден индивидуационен импулс е много важно да се научат да разграничават личното и колективното ниво на човешката психика в своите преживявания. Това не само ще им даде утехата, че не те самите създават „лудостта“, през която преминават, но и ще им помогне да разберат как да взаимодействат с нея, за да я трансформират.
В това е иронията – съвсем същото нещо, което е проклятие за земната ни самоличност, а именно болката и страданието, е източникът на желанието за развитие и обновлението на душата.
- Именно на разбирането как страданието може да се превърне в средство за развитие на духовна интелигентност са посветени тези 29 стъпки за грижата за душата.
В статията “Инфлация на егото” разглеждам как колективното ниво на общата ни душа се проявява в преживяванията на отделния човек и защо е толкова важно Азът като център на съзнание да се диференцира от тези преживявания. Обратното на диференциацията е идентификацията, а всяка идентификация с преживяванията, идващи от колективното несъзнавано, води до лудост („инфлация на егото“).
Информацията в тази статия ще ви даде възможност да разберете в още по-голяма дълбочина разликата между емоционалната и духовната интелигентност.
