Има още едно много важно нещо, без което не може да разберем истинската същност на психологическата работа с човешките емоции на нивото на душата и на обективната психика.То произтича от това, че когато архетипът “докосне материята” и, в частност, се прояви в човешката психика, той се проявява като двойка противоположности. По-голямата част от хората не са осъзнати за това вътрешно противоречие и затова са свободни от вътрешни конфликти. Тези хора живеят в мир с “тъмната част” от своята психика. Те се адаптират към правилата и нормите на обществото, които са се развили като средство за контрол точно над тази „тъмна част”.
Има обаче хора, които са лишени от комфорта на този свободен от вътрешни конфликти и сътресения живот. Техните съдби им предоставят изпитания, с които не могат да се справят чрез механизмите на адаптацията. За тях единствената възможност е да извършат дълбока вътрешна промяна и да обединят противоположностите в себе си. На тях им се налага да правят множество болезнени саможертви, за да последват духовния импулс за обновление на Цялото, който работи чрез душите и телата им. За тези хора се отнася изразът “мнозина звани, но малцина призвани”.
Именно това са хората, които най-много ще спечелят от работата с тази Програма, защото тя се занимава и с духовното ниво на работа с човешките емоции и страдание. Тук се включват болката ни от несправедливостите в света и от предателството; самотата, несигурността и страха от поемането по нови и неутъпкани пътища; неразбирането и отхвърлянето от другите; и, най-вече, вътрешната ни битка с всички болезнени емоции, които произлизат от осуетените ни желания и страсти, и разпалват пламъците на личния ни ад.
Преживяванията от преминаването през изпитанията на моралната ни сила и издръжливост са архетипни преживявания. Те са отразени в историите за Героя, който е символ на пробуждащата се част на безсмъртната човешка душа.
Сред тези истории обаче има една, която се откроява, защото се отнася до доминиращия мит в душата на човечеството от началото на новата ера досега. Това е християнският мит за раждането на божия син, неговата смърт на кръста и възкресението му. Този мит описва и основното предизвикателство на времето, в което живеем – обединяването на противоположностите в нас и вътрешното ни оцялостяване.
Този Герой са всички хора, които преминават през същите архетипни преживявания като божия син. Те са разпънати на кръста на вътрешните си конфликти, преживяват болката от несправедливостите в този свят и от предателството, страдат от срещата с тъмната част от човешката психика вътре и вън от себе си и от безсилието си да я премахнат със силата на личната си воля. Неслучайно тъкмо в християнския мит Юнг е разпознал същността на процесите на психично развитие, които той нарича индивидуация. Символът на кръста се отнася до обединението на двойките противоположности вътре в самите нас.
От всичко казано дотук следва, че психологическата работата с емоциите на нивото на душата се отнася до два противоположни процеса. От една страна, това е умението ни да разграничаваме противоположностите – аналитичната способност да свеждаме наблюдаваните явления до двойка антиномии. От друга страна, това е умението ни да видим третото нещо, което ги обединява – да прозрем скритото единство зад тях, което съществува на нивото на архетипа.
Първото се нарича диференциация. Второто се нарича интеграция.
Първото е самата същност на съзнанието, която е в способността ни да правим разграничения. Второто е истинската причина за страданието – за да обединим противоположностите трябва да преминем през болката от разпъването на кръста, агонията от безсилието и смъртта на земната самоличност.
Първото е Творецът, който опознава себе си в огледалото на материята. Второто е Човекът, чрез който Творецът, след като се е видял в огледалото, променя нещата, които не харесва в себе си.
Първото е пътят към свободата. Второто е пътеката на любовта.
Има две базисни идеи на Юнг, които изразяват същността на темата за противоположностите – и двете се отнасят до пораждането на съзнание. Едната е, че “няма съзнание без разграничаване на противоположностите”. Другата е, че “да ставаш осъзнат помирява противоположностите и създава по-висше трето”. С други думи, наличието на противоположностите е условието за пораждането на съзнание. На свой ред, наличието на съзнание е условието, за да могат да бъдат обединени противоположностите. Мисля, че сега става ясен символа на уроборуса, който изяжда опашката си и затваря кръга на обновлението.
Друг много мощен символ на дуалността е кръстът, който е както инструментът за разпятието и смъртта, така и инструментът за възкресението и новото раждане. Той е както Дървото на познанието, чийто плод отваря очите на първия човек, за да може да прави разликата между доброто и злото (а смъртта е зло), така и Дървото на живота – другото дърво в рая, което дарява безсмъртие.
Но как подобни силно абстрактни идеи се проявяват на практика в живота ни и ни помагат да разрешаваме своите проблеми от всекидневието? Вече знаете отговора – чрез психологическата работа с емоциите. Това е така, защото емоциите са мостът, който свързва съзнанието с несъзнаваното (“автономността на несъзнаваното започва там, където се пораждат емоции”, Юнг). Това е причината в аналитичната психология емоциите да се разглеждат като основен източник за пораждането на съзнание. Всеки път, когато нашият емоционален живот се развълнува, това е покана за осъзнаване.
Именно в това виждам специалната роля на развитието на емоционалната интелигентност. Тя е връзката между абстрактните идеи и конкретните преживявания в живота ни.
Целта на тази Програма от 29 стъпки е да ви помогне да разберете как да превръщате емоциите в средство за пораждане на съзнание и за обединяване на противоположностите. Тя прави това като обучава ума ви да прави правилните разграничения и да задава правилните въпроси.
Нейната ценност е, че ще ви помогне да видите връзката между емоционалната и духовната интелигентност като ви покаже как работи дуалността в човешката психика. Без да отчитаме дуалността в живота си, ние не можем да разберем как абстрактното се проявява по един конкретен начин, защото конкретното винаги се проявява като двойка противоположности.
Една такава двойка противоположности е (1) желанието на земното ни его за сигурност и удоволствие и (2) желанието на душата ни за обновление чрез преминаване през огъня на болката и страданието. Когато разберем, че желанието е енергия, а енергията се поражда от напрежението между противоположностите, тези две желания се обединяват в нещо трето. Именно това разбиране ни помага да реализираме желанията си във външния свят. Но първо трябва да направим необходимите промени във вътрешния си живот.
„Този, който не разбира как да освободи „истината” в собствената си душа от нейните окови, никога няма да постигне успех на физическия опус и този, който знае как да направи камъка, може да го направи само въз основа на правилното учение, чрез което самият той се трансформира или което той създава чрез собствената си трансформация.“
- Карл Юнг, CW 9ii, параграф 248
Но как да разберем кое е правилното учение?
Можем да използваме критерия за прагматичност, според който правилното учение е онова, което може да ни доведе до търсените резултати (в този случай това е успехът във физическия опус, т.е. материализация на желанието). За мен като психотерапевт обаче по-важни са критериите за психично здраве, сред които основните са (1) високо ниво на диференциация, (2) морален интегритет, (3) здрави граници на Аза (съответно зона на отговорност, (4) добронамереност и загриженост за Цялото. В този смисъл правилното учение е това, което ни помага да се изкачваме все по-нагоре по скалата за психично здраве. В най-високите стойности на тази скала човек започва да извлича смисъл в живота си от нещо, което е по-голямо от щастието на индивидуалното му аз.
Споделеното от мен в тези 29 стъпки се отнася до това как можете да прилагате тези критерии за психично здраве, за да си създадете навици за емоционално осъзнаване и мисловна диференциация, така че обновлението на душата да се случи по правилния начин.
Когато успеем да превърнем ограниченията в живота в стъпала за духовен растеж, ще дойде момент, когато те вече няма да са ни необходими и ще отпаднат. А пред нас ще се открие дълго търсеното съкровище. Най-накрая ще сме намерили подходящия начин да въплътим уникалния творчески потенциал, с който сме родени, за да обогатим света, в който живеем.
А след като сме освободили истината на душата, ще дойде и успехът на физическия опус.
