Решаващият фактор за успеха на всяко начинание е ангажираността с него. Причината за това е, че реализацията на желанието в практиката неизбежно включва в себе си етапа на трудностите и изпитанията. Ако човек не е ангажиран на сто процента с желанието да постигне целта си, когато дойде етапът на трудностите и изпитанията, той няма да издържи и ще се откаже.
Тогава по-силно от желанието му да доведе нещата до край ще стане желанието му да не страда. А умът, който все още не се е научил да се еманципира от променливата природа на желанията, ще произведе цяла серия от обяснения, с които да оправдае своя отказ. Ще стане както в приказката с лисицата и гроздето, когато тя казва, че гроздето не е високо, а е кисело.
Затова съвсем първата ви задача е двойна. Едната част е да изследвате кое е най-съкровеното ви желание, чиито процеси на реализация бихте искали да подкрепите чрез психологическата си работа през тези 29 дни. Това означава да го формулирате ясно, да си кажете „ето, това е най-важното нещо, което искам да материализирам в живота си“.
Другата част е да изследвате колко силно е това желание. Страхувате ли се, че ако стане трудно, ако трудностите продължат по-дълго и се наложи да направите някаква болезнена саможертва, ще се откажете от него? Съществува ли дори и един процент съмнение, че това може да се случи? Защото, ако има такъв, дори и минимален, именно той ще осуети нещата, когато нещата станат трудни. Затова е добре да сте предупредени от самото начало – семето израства в цвете само за тези, които са ангажирани на сто процента с грижата за него.
С тази задача се въвежда най-базисната дуалност, чието осъзнаване ще бъде основната ви практика до края на това обучение. Това е дуалността, породена от битката в душата ни между противоположните желания. От едната страна на тази битка е желанието да получим това, което искаме. От другата ѝ страна е желанието да го получим, но без да страдаме.
Става ясно, че тези две желания са в хармония само до момента, в който нещата станат трудни. За съжаление, важните неща в живота ни винаги включват преминаването през етапа на трудностите. Когато дойде този етап, тези две желания, които до този момент са били в хармония, влизат в конфликт, а конфликтът ни изпълва с напрежение.
Да се откажем ли от постигането на желаното, за да усетим облекчението от решаването на вътрешния ни конфликт? Или все пак да продължим напред, въпреки че не ни е никак лесно и сме изпълнени със съмнения, че няма да се справим и да издържим до края? Кое да изберем от тези двете?
Нещата стават още по-трудни, ако дойде изкушение, което ни предлага да получим това, което искаме, но по лесния начин. Ще устоим ли на това изкушение? Или вместо това ще останем верни на своите морални ценности и съвест, дори и да ни е трудно?
Не случайно свързват дявола с желанието. Но той не е свързан с желанието като такова, а само с желанието да избегнем болката и да ни бъде лесно. Неговата роля е на изкусителя, който тества моралната ни сила. Всички желания са невинни и единственото, което въвлича дявола в ситуацията с желанието, е изкушението за лесния път, за избягването на болката и за отказването преди края.
А всички знаем кой е другият път – той е тесен и стръмен. Той е пътят на страданието, разпъването на кръста и смъртта на егото, чийто символ е животът на Христос и пътят към Голгота. Той е път, в който „мнозина са звани, но малцина призвани“, защото не всеки има душевната сила да продължи там, където другите се отказват. В този път ние сме разпънати на кръста на противоположните желания и за дълги периоди ни се налага да удържаме тяхното напрежение, докато от него лека-полека започне да кристализира стабилен вътрешен център.
Този път на обединяване на противоположностите в центъра на Аз-съзнанието в аналитичната психология на Юнг се нарича „индивидуация”.
Иронията е, че противодействието на желанието да ни е лесно идва от една част вътре в нас самите и тази част е душата. Желанието на безсмъртната част у нас е различно от желанието на земното ни его. За разлика от емпиричната ни личност, която се стреми към удоволствието и избягва болката, желанието на душата за въплъщение на Земята неизбежно включва преминаването през трудностите и изкушенията. Именно те са условието да развием морална издръжливост и да проявим заложения във всеки човек героизъм.
Най-добре тази идея е представена във великолепната книга „Силата на Кабала“ от Йехуда Бърг, където той описва първоначалното сътворение на душата като празен съд, чиято функция е да получава Светлина от своя Създател. Но тъй като душата е създадена по Негов образ и подобие, след време у нея се породило едно друго и дори съвсем противоположно желание – желанието за отдаване, съзидание и творчество. Когато възникнало това второ желание, тя се затворила за получаването наготово (в Кабала това се нарича „срамен хляб“). Това е и истинската причина да ни е трудно – тя идва от съпротивата на душата да получава наготово. Защото целта е ние самите да се научим да бъдем източника и причината за начина, по който се чувстваме и избираме да реагираме.
Това второ желание Йехуда Бърг сравнява с активирането на ДНК-то на бог.
И тук идва и другото. Въпреки че всички ние имаме потенциала за богоподобие, не у всеки човек е пробудено второто желание, т.е. желанието на душата за развитие. Това обяснява защо животът на някои хора изглежда по-лесен и по-малко драматичен. Отстрани изглежда, че те по-лесно се адаптират към света и по-малко страдат от своето различие. Въпреки че и при тях има трудности, при тях липсва този вътрешен фактор, който ги кара постоянно да се чувстват силно неудовлетворени, трудно адаптивни, твърде чувствителни, прекалено дълбоко свързани с човечеството и ценностите, които поддържат неговото добруване.
Този вътрешен фактор за душевно развитие на езика на аналитичната психология на Юнг се нарича „събуден индивидуационен импулс”.
Активирането на този импулс в психиката на човека означава, че източникът на преживяванията му започва да идва от по-дълбоките пластове на личността (т.нар. „колективна” или „обективна” психика). Заедно с него се активира и сценарият на изпитанията – носенето на кръста на противоположностите, преминаването през етапа на самотата и изолацията и подчиняването на его-желанията на над-индивидуалната воля.
На нивото на емоционалната интелигентност това означава, че е дошло време да излезем от реактивното поведение на малките деца и да се научим да владеем емоционалните си реакции. По този начин се сдобиваме със свободата да избираме кога и по какъв начин да изразим емоциите си. Намираме вътрешната мотивация да продължим напред, дори когато нещата станат трудни. Приемаме ограниченията на живота, като в същото време продължаваме да полагаме усилията за надмогване на същите тези ограничения със собствени усилия, търпение и дисциплина. Ставаме емоционално независими индивиди, способни да изграждат пълноценни взаимоотношения с другите хора.
Накратко, порастваме и съзряваме. От емоционално зависимо и податливо на капризите на различните си желания дете, развиваме нова вътрешна част – на мъдрия родител. Тогава, въпреки че не винаги ще даваме на “вътрешното ни дете” (което е метафора на желаещата ни природа) това, което иска, ние винаги ще му даваме любовта си. Няма да го осъждаме, а ще се опитваме да го разберем. Ще имаме вяра в него и ще го подкрепяме да върви напред по пътя си, надмогвайки своите страхове и мързел.
На нивото на духовната интелигентност всичко това е съвсем същото и единствената разлика е, че трудностите стават много по-големи. Прилича на това да си родител на дете с психични проблеми, което е хиперактивно, емоционално нестабилно, със сериозни трудности в адаптацията, често супер срамежливо и необяснимо тревожно. В нашите емоционални реакции на болка, страх, гняв или депресия има нещо силно преувеличено – те са твърде големи като интензитет, често са напълно ирационални и не съответстват на това, което ни се случва. В духовната литература това се нарича „етап на Новораждането” и преминаването през него е огромно предизвикателство. Ако обаче успеем да издържим на изпитанията, идва ден, когато разбираме смисъла на израза „Аз и Отец сме едно.“ (Йоан 10:30)
И така, както емоционалната, така и духовната интелигентност се отнасят до развитието на качествата на психично зрелия човек. Умението да не се отказваме при трудности, а да продължаваме там, където другите се отказват, в емоционалната интелигентност се отнася до третата група умения – уменията за самомотивация. На нивото на духовната интелигентност същото това качество можем да наречем ангажираност и вяра.
На първи поглед изглежда, че това е ангажираност с постигането на целта, но при втори поглед става ясно, че това е ангажираност с процесите на вътрешното израстване. Това е ангажираност да бъдем честни със себе си, да не шикалкавим, когато нещата станат трудни, да си носим отговорностите и да не бягаме от болката.
Именно ангажираността е третото, което трансцендира конфликта между желанията на егото и желанията на душата, между желанието да ни е лесно и желанието да не бягаме от болката и да се себенадмогваме.
Успяваме да стигнем до третото като насочим съпротивата си в друга посока и вместо да се съпротивляваме на болката и ограниченията, започваме да се съпротивляваме на съпротивата си към болката и ограниченията. Когато знаем, че болезнените чувства и трудните емоции също са част от живота, вземаме осъзнатото решение да преживеем и тази част. Тогава по-силно от желанието да ни е лесно и приятно, става желанието да сме цялостни и да обединим тъмната и светлата част от живота в едно цяло.
Известният израз на Юнг, че “всеки психичен напредък на човека се дължи на страданието на душата”, се отнася до прилагането на втората съпротива.
И така, първата част от днешната ви задача е да посеете семето на желанието, а втората част е да изследвате доколко сте ангажирани с грижата за това семе. Втората част на тази задача е условието за успех на първата ѝ част. В този смисъл може да се каже, че те са свързани, така както са свързани началото и краят.
Посяване на семето на желанието
Днес отделете време, за да потърсите отговорите на въпросите:
“Кое е това нещо, за което най-много копнее сърцето ми?
Коя е промяната, която най-силно желая да се случи?
Кои са нещата, които искам да се материализират в живота ми?”
Опитайте се да формулирате колкото се може по-ясно и точно същността на най-съкровеното си желание и не се тревожете, ако умът ви казва, че е дребнаво, твърде егоистично и твърде материално. Не го слушайте. Вместо това уважете истината на това, за което най-силно копнее съществото ви сега, в този период от живота ви. То е семето, което Духът е довял до вас и го е посял в почвата на вашето тяло, за да поникне и да разцъфне някой ден.
След като формулирате ясно и кратко желанието, което искате да подхранвате със своето внимание и грижи през предстоящите 28 дни, заемете удобна поза за медитация и затворете очи. Представете си това желание във формата на малко семенце, което държите в дланта си. Вие не знаете колко време му е нужно да поникне, но знаете, че много искате да му помогнете да си пусне коренчета и някой ден да разцъфти. Затова решете да се доверите на това малко семенце. Вътре в себе си то съдържа цялата програма за това в какво, как и кога да се развие. Обещайте му, че ще го поливате и ще му давате топлина и светлина.
Тъй като светлината е символ на съзнанието, да му давате светлина означава да сте будни наблюдатели на самите себе си, на своите телесни усещания, мисли и емоции. Също така топлината се отнася до качествата на сърцето – тя е вашата ангажираност с процесите на растежа и усилията ви да вървите напред по пътя си, да поемате рискове и да съзрявате.
Представете си, че това семенце е като малка светлинка, която се приземява там, където е сърцето ви, и потъва в неговата плодородна почва. Вдишайте дълбоко и издишайте, усетете, че вътре във вас има нещо живо, което ще расте, подкрепено от интелигентността на Цялото за това как и кога да се реализира в живота ви. Отново вдишайте и издишайте, пуснете контрола върху неговото покълване и растеж. Усетете разширяващото се чувство на доверие в скритата интелигентност на Цялото и разливащия се из цялото ви тяло вътрешен покой.
През следващите 28 дни вие ще забравите изцяло за това семе. Вместо това ще се занимавате с разбирането на емоциите си и грижата за тях. А когато дойде последният ден от този лунен месец – 29-ият ден, аз ще ви напомня да се върнете към него и да проверите дали междувременно е настъпила някаква промяна. Дотогава обаче ви предлагам да не мислите за него, защото, когато никнат, семената имат нужда да бъдат оставени на спокойствие.
Друг начин да посеете семето на желанието
Друг начин да посеете семето на желанието е като го посветите на темата на това обучение, а именно на развитието на емоционалната ви интелигентност. Ето едно предложение от мен как бихте могли да формулирате това желание:
“Искам да развия умението си за емоционална осъзнатост и да стана господар на емоциите си. Да съм в постоянен контакт с тях, да чувам техните послания и да ги разбирам, да се грижа за стоящите зад тях нужди така, както любящият родител се грижи за своето малко дете. Но и аз да избирам как да реагирам на желанията, които ги пораждат.”
Възможно е изразът „господар на емоциите“ да ви прозвучи смущаващо, защото свързваме господар с нещо негативно, с нещо, което потиска, експлоатира и властва. Ако тази дума ви притеснява, заменете я с някоя друга. Аз обаче съвсем преднамерено използвам именно този израз и вярвам, че в течение на този лунен месец ще стане ясно защо е така. Това, което сега искам да кажа, е, че той е свързан с умението за контрол над емоциите. Това умение е основно умение в емоционалната интелигентност, защото именно то ни помага да излезем от реактивното поведение и вместо слуги на емоционалните си реакции, да станем техен мъдър владетел.
Уточнение
Освен визуализацията, която ви предложих, можете да изберете и друг ритуал – например, да напишете желанието на листче, да го отправите мислено, докато медитирате пред свещ, или просто да си представите картините за това как то се е материализирало в живота ви. В дадения случай ритуалът няма значение. Това, което има значение, е да внесете осъзнаване за това кой е най-големият копнеж на сърцето ви – да го видите ясно, да го назовете ясно и ясно да заявите своето намерение да се погрижите този копнеж да се въплъти в живота ви.
- Тъй като има такива фактори като Луна без курс, моля да проверите дали през деня на Новолунието има Луна без курс и да направите задачата във време, когато няма Луна без курс.
