„Грехът, за който трябва да се покаем, разбира се е несъзнателността.“ Юнг
Но какво означава, че първородният грях на човека е неговата неосъзнатост? И как точно се покайваме за него? Как подобни абстрактни идеи в християнството се изразяват психологически и ни помагат да не губим връзка с живия му символ?
Краткият отговор е, че произходът на злото в света идва от невежеството. От това, че виждаме злото вън от себе си и сме неосъзнати за „тъмната част“ в собствената ни психика. Затова пътят на покаянието е пътят на себепознанието. Може да се каже и по обратния начин: пътят на себепознанието ни води към покаянието.
А същността на съзнанието е диференциация. Тя е способността на ума да прави разграничения. Най-базисното разграничение е между Наблюдателя и Наблюдаваното. То е и същността на грехопадението. Изпадането от райската градина на единението се случва, когато единният до този момент бог се разделя на две части – на „този, който се оглежда в огледалото“ и на „огледалото„.
Едното е Духът, второто е материята. Адът е, когато тези двете си разменят местата. Когато образът в огледалото си мисли, че той е истинският.
Връщането обратно към райската градина започва, когато престанем да се идентифицираме с нещата от материята и започнем да използваме нейното „огледало“ в истинско му предназначение – като средство за опознаване на доброто и злото. Благодарение на това познание Върховният творец се променя и развива. Или, ако отново използвам думите на Юнг, „не е човекът, който се трансформира, а богът е, който се трансформира в човека„.
И, ако всичко по-горе продължава да ви звучи твърде абстрактно, но тези теми ви вълнуват, искам да напомня, че „Програмата 29 дни“ е посветена на тях и възможността да се работи с нея започва отново на 28-ми юли (Новолуние в Лъв). Най-същественото за нея е, че помага на човек да разбере какво всъщност означава „пораждането на съзнание“ – тази характерна само за човека способност да бъде буден наблюдател на различните елементи, от които е изграден психичния му живот – емоционални реакции, мисли, телесни усещания, интуитивни предчувствия и поведение. А след това да изследва взаимовръзката между тях по начин, му помага да разбере как да действа в хармония с вътрешната си природа.
Именно постигането на тази вътрешна хармония е най-важното условие за човешкото щастие.
