Искам да ви заведа при самия извор за разбиране на човешките емоции – нарича се “желание”. Ако разберете природата на желанието, вие сте разбрали най-важното за техния произход и за начина, по който да ги управлявате. Тогава всеки път, когато повърхността на вашия емоционален живот се развълнува, ще знаете, че това е формата, която в този момент вашето желание заема.
Затова ако искате да внесете интелигентност в управлението на вашите емоции, никога не забравяйте тази дума – желание.
Желанието е не само дълбоката основа на емоционалния ви живот, то е основата на живота изобщо. В своята същност то е чиста енергия, която се поражда от напрежението между противоположностите – между това, което е, и това, което искаме да бъде. “Аз съм тук, а искам да съм там. Аз съм такъв, но искам да съм различен. Аз нямам това, но искам да го имам. Аз преживявам това, но не искам да го преживявам. Аз не преживявам това, но искам да го преживявам. Аз не знам това, но искам да го науча…”
Ако искате да разберете основата на живота и източника на емоциите, търсете желанието. Защото животът е движение, чийто енергиен двигател е желанието, а емоциите са само различните форми, които то заема. Когато сме в покой, това означава, че в този момент желанието е в покой. В момента, в който започнем да изпитваме някакво напрежение, това означава, че желанието се е активирало. Когато нашето желание е задоволено, ние изпитваме позитивни емоции. Когато нашето желание е незадоволено или по пътя към неговото осъществяване е застанала пречка, ние изпитваме негативни емоции.
А желанията са най-различни – тук са както нашите най-базисни материални желания, така и желанието за приключения, знание и общуване, както желанието за любов и споделеност, така и желанието за духовно пробуждане и просветление. В основата на всички желания стои едно единствено желание – желанието да сме щастливи и да не страдаме.
В духовните традиции се казва, че когато у един човек се пробуди желанието за себепознание и възникне въпросът „Кой съм аз отвъд ролите и идентификациите с преходните неща в материята?“, е дошъл моментът за пробуждането на безсмъртната част на душата. Дошло е времето искрата да опознае Огъня, от който е дошла. Тогава основното желание на човека става копнежът за духовно развитие и себепознание и емоционалната интелигентност се превръща в духовна интелигентност. На това ниво психологическата работа с желанието вече е различна – нарича се трансформация.
Тогава емоциите стават още по-силни и опустошителни. Близостта до Първоизточника внася интензивност в преживяванията ни, както и много болка. Затова основна характеристика на духовно интелигентния човек е способността му да се справя с големи количества страдание, без това да го сломи, да повлияе на ценностната му система или на вземането на решения. Това е начинът да се роди любовта на Земята, която единствена може да обедини противоположностите и да надрасне конфликта между желанията на земното ни его и желанията на душата. Друг начин да се каже същото е, че животът се стреми към цялостност и любовта е средството, чрез което я постига.
Нашето земно Аз иска да преживяваме само позитивната част от спектъра на човешките емоции и това е съвсем разбираемо. Има обаче и една друга част на истината за живота в човешко тяло, която включва физическата болка, загубата, ограниченията, старостта и смъртта. Рано или късно ние преживяваме срещата с тази истина. Спомнете си за Христос, разпънат на кръста, и ще разберете защо Юнг е разпознал в него символа за обединяване на противоположностите вътре в човека.
Новото разбиране за обединението на противоположностите у нас се нарича „мъдрост”. Мъдростта е формата, под която се проявява емоционалната интелигентност на духовния човек. Когато станем мъдри, ние разбираме, че любовта е способността да действаме правилно дори и когато преживяваме най-негативните емоции и преминаваме през тежки духовни кризи. Че любовта е желание, но едно особено желание – да действаме в синхрон със своите морални ценности, с отговорност и грижа за Цялото.
Като такова тя няма нищо общо с емоциите, защото е действието, водено от такива качества на сърцето като смелостта, доверието в мъдростта на Цялото и вярата в себе си, търпението, издръжливостта при трудности, изпитания и голяма болка. Тези качества са основни характеристики както на емоционално интелигентните хора, така и на хората с висок коефициент на духовна интелигентност. Причината за това е, че и двете се отнасят до качествата на сърцето, до умението да се справяме с трудните емоции без това да влияе на нашата човечност и отношенията ни с другите хора.
И така, изворът на живота е желанието. То е енергията, която ни движи, кара ни да растем, да се развиваме и да се променяме, да надмогваме страха и да навлизаме в нови територии. Желанието е истинският източник на нашия емоционален живот, затова, ако искаме да внесем осъзнатост за своите емоции, трябва да започнем с осъзнаването на това, което ги поражда – нашата желаеща природа. А да осъзнаваме, означава да се разделим на две части. Едната част от нас да преживява енергията на желанието-емоция, а другата част от нас да наблюдава, регистрира и разбира.
