“Reflexio означава “огъване назад” и, използван психологически, терминът ще отбележи факта, че рефлексът, който движи стимула към инстинктивното му разтоварване, е спъван от психизация…И, вместо компулсивен акт, се появява известна степен на свобода, а вместо възможност за предсказване, се появява относителна степен на непредсказуемост относно последствията от импулса.”
К.Г.Юнг, “Psychological factors in human behaviour”, CW 8, par 241
Ето една новина за настоящите и бъдещи потребители на Програмата 29 дни – от вчера в нея има още една страница, която се нарича „Стаята за рефлексия„. Достъпът до нея се отваря след като приключите работата си с всичките 29 задачи, т.е. в края на лунния месец. Нейната цел е да ви даде възможност да практикувате умението за рефлексия, защото – както става ясно от цитата по-горе, именно в него е способността за творчеството и пътят към свободата.
Тя прави това чрез серия от въпроси за рефлексия, които сте срещали в различните задачи. Чрез първата серия от въпроси вие сте поканени да запишете начина, по който мислите за темата, която ви вълнува. А чрез следващата серия от въпроси – да изследвате този начин и дали той страда от някое от когнитивните изкривявания на възприятието за реалността.
Не спирам да се изумявам от това, че в същността на психичните ни проблеми стои нищо друго освен ум, който погрешно интерпретира това, което ни се случва. Съответно решенията, които взема, за да се справи със страданието, само го увеличават. Това са някои от статиите в Епиритед, в които съм писала на тази тема:
„Най-лошото, което може да ти се случи, е мисъл, която не е подложена на съмнение“.
„Ние дори не знаем по колко начина сме увреждани от несъзнавани допускания или чувства в живота ни като цяло… Истински шок е човек да разбере, че това, което винаги е мислил, би могло да се тълкува съвсем различно.“
