На желанието е потребен промисъл, за да постигне нужната форма

Процесът на вътрешно горене, който води до „пепелта на Пепеляшка„, в алхимията се нарича калцинация.

 

Това понятие, въпреки че не идва от психологията, е психологически много проницателно, защото показва специалната роля на ума в процеса на трансформация на нашата желаеща природа. В алхимията тя се приписва на Mercurius – без Mercurius не можем да стигнем до златото. Благодарение на Mercurius можем да видим смисъла на страданието, през което преминаваме, за да можем и ние като птицата Феникс да възкръснем от пепелта.
В бъдеще ще споделя няколко статии по тази тема от сайта ми, но сега искам да напомня за нещо друго, което се случва само веднъж в месеца и е възможност за работа с Програмата 29 дни. Този път тя започва утре, понеделник, на 13ти ноември, в Новолуние под знака на Скорпион. А този знак, както е известно, е знакът на трансформацията. Трансформацията е същността на процесите на калцинация и по-точно – трансформацията на нашата желаеща природа. Как тази трансформация може да се случи по един осъзнат начин е едно от най-ценните неща, които може да предложи работата с тази Програма. Там това се нарича работа с енергията на желанието и превръщането й в духовна интелигентност.

 

За да илюстрирам специалната връзка между желанието и ума или, по-точно, това, от което възниква ума, ще цитирам един откъс от Червената книга на Юнг. Там взаимодействието между тези две части на Аза е представено от образите на сляпата Саломе и пророкът Илия.

 

„Силите на моите недра са предопределението и желанието. Предопределението или промисълът е Прометей, който без определени мисли придава на хаоса форма и определеност и който прокопава каналите и поставя обект пред желанието. Промисълът предхожда мисълта. А желанието е силата, сама по себе си е безформена и неопределена, която жадува и руши формите. То обича формата, която обхваща в себе си, и руши формата, която не възприема.

Промисълът е зрящ, желанието е сляпо. Желанието не предвижда, то жадува, каквото досяга. Промисълът сам по себе си е безсилен и поради това неподвижен. Желанието обаче е сила и поради това подтикващо. На промисъла му е потребно желание, за да придобие очертания. На желанието е потребен промисъл, за да постигне нужната форма.“ с.174-175

 

И така, желанието има нужда от промисъла, за да прогледне. За да може душата ни да отвори очите си, тя има нуждата от Духа, който предхожда мисълта. Ако искате да разберете какво съм разбрала чрез моя личен опит за взаимодействието между тези две части на Аза, може още от утре да започнете работа с Програмата 29 дни, която започва само веднъж месеца, винаги на Новолуние.

към следващата статия