По-долу е един малко позакъснял цитат от книгата на Лиз Грийн „Astrology for Lovers“. Позакъснял, защото ми се искаше да го споделя в началото на новолунния месец под знака на Стрелеца, а не в неговия край. В него Лиз Грийн пише за връзката на Стрелеца с архетипа на ранения лечител Хирон и неговия специфичен вид страдание – страданието на Духа, хванат в капана на материята и опитващ да се помири с животинското наследство на това тяло. Огромното и безкрайното, обитаващо тялото на един силно ограничен и обречен на смърт човек.
Сещам се какво облекчение ми донесе, когато в една от книгите на Юнг прочетох, че героизмът е и в това да си вършиш дълга и да се справяш с баналностите във всекидневния живот. Не се бях мислила за това по този начин. В подобна ситуация човек се чувства всичко друго, но не и герой. Но си дадох сметка, че това наистина е героизъм, защото в нея има страдание, а човек не бяга от него, противопоставяйки се на желанието на Вечното дете да играе, да е свободно и да му е лесно.
И така, това е цитатът.
„Вече говорихме доста за Юпитер. Сега нека разгледаме един от митовете, свързани със самия кентавър, защото той ни дава ключ към по-дълбокото значение на Стрелеца.
Най-известният кентавър в древната митология е кентавърът Хирон. Той бил нещо като цар на кентаврите, наполовина човек, наполовина кон, който живеел със свое племе сред дивите хълмове и гори на Тракия. Бил прочут заради мъдростта, която имал за живота, природата и човешкото поведение. Див и нецивилизован, всички гръцки царе му давали подаръци и изпращали младите си деца при Хирон за обучение, за да ги подготви за обучението им като принцове.
Хирон бил мъдрецът, учителят, философът. Той бил загадъчна фигура, тъй като от връзката му между човек и звяр произлизало както дълбокото познание за животинския произход на човека, така и дълбоката тъга по собствената му различност. Той е чужденецът, аутсайдерът. Виждал е твърде много.
В една от приказките за Хирон се разказва, че той получил рана от отровна стрела. Но заради мъдростта си той е получил от боговете дара на безсмъртието. Така че той не можел да умре. Но и раната не можела да зарасне, защото отровата била от смъртоносна змия. Така че Хирон е фигурата на ранения лечител, на мъдреца, който има неизлечимо нараняване, но който поради нараняването си разбира много по-добре природата на болката. Той се превръща в лечител като научава тайните на билките и магията. И все пак не може да излекува себе си.
В тази благородна и доста трагична фигура от мита можем да прозрем най-дълбокия смисъл на Стрелеца. Въпреки това той не е трагичен знак; далеч не е така, защото никой не е толкова оптимистичен и крайно позитивен в гледната си точка, колкото Стрелецът. Въпреки това Хирон е и позитивен, и оптимистичен. Неговата рана всъщност е разривът между смъртната, животинска част от него и безсмъртната, божествена част.
Нека го кажем по друг начин. Стрелецът със своята интуиция и прозорливост често е в досег с много мистерии. Той може да има дълбокото усещане, често неизразено, че животът е смислен, че човекът е божествен, че всички неща имат цел, съдържат урок и предлагат развитие. Но разстоянието между неговата визия за светлината и ограниченията на човешкото съществуване е огромно. Реалността на осезаемия, физически, живот винаги е несъвършена, винаги е по някакъв начин отровна в сравнение с визията, която той вижда. По някакъв странен начин това е истинската рана на Стрелеца.
Той може да се опита да избегне раната си и да се хвърли в безкрайно бягане от едно вълнение към друго, като се стреми винаги да избягва да остава насаме с мислите си. Много от Стрелците са хора, които влизат в апартамента си и веднага включват телевизора и радиото и се обаждат на приятел, за да не останат насаме с мислите си. Рядкост е Стрелец, който има смелостта да се изправи, както пред своето видение, така и пред реалността на своя живот; но ако успее, той всъщност е раненият лечител, защото се е научил на състрадание – качеството, което напълно липсва на по-наивните или слепи Стрелци. А също така е посветен в една от най-дълбоките тайни в живота и на хората – дуалността на бога и звяра, която е в основата на всички нас.“
Liz Green, „Astrology for Lovers“
