Физическото страдание е лесно за дефиниране – то обхваща различните места на телесна болка и форми на физически дискомфорт.
НО КАК БОЛИ ДУШАТА?
Моят отговор е, че това са всички болезнени емоции. Тук са чувствата за самота и отхвърляне, обидата и гневът, завистта и ревността, отмъстителността и злобата, тъгата и загубата, чувството за несигурност, тревогата и страхът… Обикновено наричаме тези емоции „негативни“ и се срамуваме, че ги изпитваме, защото ни карат да се чувстваме малоценни, уязвими и лоши. Инстинктивно искаме да се отървем от тях колкото се може по-бързо като прибягваме до познатите от психоанализата „защитни механизми“ на Аза – отричането, потискането, рационализацията, проекцията и други. Използването на тези его-защити е уместно, когато Азът е твърде слаб, за да се справи с емоционалната болка. Но ако то продължи и когато пораснем, те вече започват да имат обратен ефект – пречат ни да се развиваме.
Причината за това е, че емоциите са носители на информация. Да отхвърлим болезнените емоции, означава да отхвърлим и информацията, която те носят.
На нивото на емоционалната интелигентност информацията, която емоциите ни носят, се отнася до това какви наши желания са осуетени и какви наши базисни нужди не са задоволени. Причината зад това е, че нашите емоции са формата, под която се проявява нашата жизнена енергия. А първоизточникът на нашата енергия е желанието (либидото). Затова емоционално интелигентният отговор е да поемем отговорността за задоволяването на нашите желания и грижата за нашите потребности. Само поемането на тази отговорност ни връща силата да открием кой е подходящият начин за справяне с източника на нашата болка.
На нивото на духовната интелигентност информацията, която нашите болезнени емоции носят, се отнася до смисъла на това, което ни се случва. Въпросите, които си задаваме в този случай, са какъв е смисълът да не получа това което искам; кой е урокът, който душата ми учи в този случай; как да въплътя своите ценности на Земята в тази ситуация. Най-силното желание на душата е за развитие, а това се случва, когато излезем от зоната на познатото и на комфорт.
Вярвам, че става ясно защо да сме в постоянен контакт със своите емоции и чувства е толкова важно – това е контактът с нашата най-вътрешна истина, дори и от това да боли.
С това въведение искам да напомня, че Програмата 29 дни отново започва утре, на 14ти октомври, в Новолуние под знака Везни. Нейната основна цел е да обучава умението за дешифриране на информацията, която идва от нашата чувстваща природа, и как да я превръщаме в емоционална и духовна интелигентност.
